Светлана Замлелова
***
Отдавна е слънцето чуждо за мене,
аз тлея на мъките в тъмен вертеп.
Живот-красота, о, живот-наслажденье,
докрай ли ще бъда разлъчен от теб!
Докрай ли молитвите в мрак ще замират,
докрай ли в гърдите ми скръб ще цъфти
и моите погледи прах ще намират
там, дето са търсили златни мечти.
***
Я чахну мучительно в логове скверном,
и солнце чуждаться привыкло меня.
Я с Жизнью в разлуке и знаю наверно,
что горше разлука мне день ото дня.
Неужто во мраке молитва простая
отныне заглохнет, неужто тоска
в груди расцветёт, и мечта золотая
во прах обратится ужель на века.
2014
| 
