Светлана Замлелова
Светъл спомен
Светлий спомен за теб е кат книга любима -
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
Всеки ред буди в мен непознати мечти,
на безбройни слънца грей ме трепетът златен,
ти се носиш над мен като лъх ароматен
и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.
И живеем в страни, чийто мир не смущава
ни суетна мълва, ни гнетяща печал;
любовта ни е чист, непомътен кристал
и със звездни венци вечността ни венчава.
Там летим и цъфтим сред цветята - цветя;
окрилени души нивга страх не обзима...
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...
Светлой памяти
Вспоминаю тебя как любимую книгу –
день и ночь предо мною раскрыта она…
Средь лучей и цветов наслаждаюсь сполна,
безразличен я к мраку и к зимнему игу.
Там мечты пробуждает любая строка,
в свете солнца тону – золотом, необъятном,
ты ко мне прилетишь ветерком ароматным
и останешься рядом со мной на века.
Будем жить мы в стране, где покой не смущала
ни пустая молва, ни глухая печаль;
наши чувства прозрачны как горный хрусталь,
и в коронах из звёзд вечность нас обвенчала.
Средь лучей и цветов наслаждаюсь сполна,
не подвластна душа страха тёмного игу…
Вспоминаю тебя как любимую книгу,
день и ночь предо мною раскрыта она…
2014
| 
