Светлана Замлелова
Златна пепел
Поведох те низ пътища потайни
на своя храм към скривания вход -
убих девствеността на свойте тайни
и поверих ти целий си живот.
И казах: - Похищавай плод след плод,
за тебе брани, никому незнайни -
на скръбна нощ под глъхналия свод,
на утрото в усмивките безкрайни.
Ела, презри мъждения и дим -
на първий жар отдай се до забрава,
и нека тъмен страх не те смути,
защото ние няма да скърбим!
- Знай, златна пепел винаги остава,
кога сред огън младост отлети.
Золотой пепел
Привёл тебя путём необычайным
в свой храм, куда для всех скрывал я вход –
разрушил первозданность прежней тайны,
всё о себе сказав наперечёт.
И предложил: срывай за плодом плод,
что для тебя созрели неслучайно –
и там, где ночь сплела дремучий свод,
и рано утром в радости бескрайней.
Дерзай, презри мерцание и дым –
на первый свой костёр взошли бы сами,
и тёмный страх тебя да не смутит,
ведь ни о чём с тобою не скорбим!
– Знай, пепел золотой навеки с нами,
хотя бы молодость в огне сгорит.
2014
|