Светлана Замлелова
Светла вяра
За старий свят настават сетни дни;
разкъсват се верига след верига -
и над самите му развалини
на правдата олтарът се въздига.
Отлита непрогледна тъмнина,
огрява слънце сънни небосклони.
И гордо вее свойте знамена
безбройна рат, безбройни легиони.
В очите утренни лъчи горят,
не ги смущава страх от тъмни срещи,
че пред сдружената им сила мрат
нагнет и мъка сенките зловещи.
Намериха те търсения брод
и виждат бряг във пурпурна позлата...
О, светла вяра в новия живот,
как сгряваш и повдигаш ти сърцата!
Светлая вера
Мир одряхлел, грядут иные дни,
вдруг раскуются и падут оковы.
И где лежат развалины одни,
там Истине алтарь воздвигнут новый.
Светило прочь прогонит темноту,
лучами небосвод обнимет сонный.
Под стяги, что целуют высоту,
бесчисленные встанут легионы.
В глазах лучи играют взапуски,
и больше не пугает встреча с тьмою,
что выйдет единенью вопреки,
отбросив тень зловещую. Пустое!..
Всё решено, назад уж не свернуть.
Вот виден берег в пурпуре и злате…
О, вера светлая в прекрасный путь!
Как сердцу радостно в твоих объятьях!
2014
|