| | Димчо Дебелянов (1887 - 1916). «Ти смътно се мяркаш…» |
Светлана Замлелова
***
Ти смътно се мяркаш…
из морната памет,
кат бродница сънна
в бездънна гора -
аз тръпна след тебе
и тръпно ме мамят
в мъглите вечерни
две черни пера.
След сетната среща
да срещна забрава,
подемах се, падах
и страдах навред.
Нощта ме разлюби,
денят отминава,
ни радост донесъл,
ни весел привет.
И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп -
аз гасна, аз гасна
с утеха последна -
на спомена в здрача
и плача за теб.
***
Твой образ тревожит
дрожащую память
как призрак печальный.
И вот уж пора –
влекусь за тобою,
и трепетно манят
в тумане вечернем
два чёрных пера.
За встречей последней
увижу забвенье.
Страдая повсюду,
я падал, вставал.
Ни ночь не покоит,
ни день, к сожаленью,
давно уже лаской
меня не встречал.
И вот упокоил
с тоской беспощадной
надежду и младость.
Но всё же, любя –
погибну, погибну
с утехой отрадной,
что в сумерках чёрных
я помню тебя.
2015
|
Комментарии
Добавить комментарий:
|